Котката (Felis silvestris catus) е сборно название за по-дребните представители на семейство Котки (Felidae), но обикновено се разбира Домашната котка (Felis silvestris catus), като подвид, произлязъл от Дивата котка.

В Северна Америка и Европа има повече котки домашни любимци, отколкото кучета – над 175 милиона. Първата домашна котка се появява преди 6 000 години. Историята на котката е най-добре документирана в Древен Египет, където са били използвани, за да пазят складираното зърно от мишки и други гризачи.

Домашните котки са едни от най-добрите хищници. Този факт е подкрепен от някои анатомични особености.

Зъби и челюст

Котенцата се раждат с 26 остри като игла зъба. До 6-месечна възраст те се заменят с 30 постоянни такива. За разлика от тази на кучето, което се храни с по-разнообразна храна, котешката челюст е с по-ограничена подвижност.

Череп

Очите на котките са адаптирани изцяло за лов. Котешката зеница може да се разширява до 90%, което прави възможно проникването на максимално количество светлина в окото и подобрява нощното виждане. Зеницата се увеличава и когато котката е изплашена.

Крайници

Котките имат нокти, предназначени за сграбчване и задържане на плячката, докато при кучето ноктите имат второстепенна роля.

Хранене

Котките имат и някои физиологични и метаболитни особености, характерни за истинските хищници. Метаболизмът при тях се характеризира с необикновено високи нужди от протеини (25%) в сравнение с нуждите на кучетата (17%). Повишените нужди от протеин не се дължат на увеличена необходимост от някоя аминокиселина, а на високата ензимна активност в черния дроб. Активността на тези ензими не може да се регулира, ако съдържанието на протеини в храната е ниско. Котката е изключително чувствителна към недостига на аминокиселината аргинин. Засегнатите животни показват остри признаци на отравяне и могат да умрат.

Тауринът е бета аминосулфонова киселина, която трябва да се съдържа в храната на котките, тъй като за разлика от другите видове те не могат да я синтезират. Хроничният недостиг на таурин причинява слепота, понижени репродуктивни способности, аномалии в развитието на малките котенца и сърдечни поражения. Растителните храни са бедни на таурин и затова не бива да храним котката си основно с тях.

Знаеш ли защо котката и кучето се нуждаят от различно количество вода? Прадедите на котките са обитавали пустините на Северна Африка и са се адаптирали към околната среда.

Затова домашните котки образуват много по-концетрирана урина от кучетата и могат да преживеят с по-малко вода. Това обаче е предпоставка за по-лесно образуване на пикочни камъни. Ако храним котката си с типична готова суха храна, тя ще пие 1.5-2 ml вода на 1 грам суха храна, т.е. съотношение 2:1. Храним ли я с консервирана храна, то тя ще пие много по-малко вода.

Независимо от количеството на храната и малките потребности от вода, винаги трябва да осигуряваме достъп до купичката с вода.